Вик
Викът на болката.
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,
зад които няма залез,
а вее мрачното очакване.
Викът от изумлението,
че напускаш себе си.
Викът на вещите захвърляни
след новото им притежание.
Викът просмукал се във циферблатите,
с които
времето зашеметява свойте жертви!
... Попил във тъканта на костите,
слепил очите със клепачите.
Викът, пред който всички подли сме
и смелостта я мерим само със страха си.
... Викът на полудялата надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
