Вик на самота

17 feb 2009, 22:10

Poesía » De amor

1273 0 5

Как искам аз да изкрещя... Обичам Те...!

А ехото във твоите прегръдки да замлъкне!

И с музиката на Орфей и арфата на Аполон

под твоята тераса,

стрелата на Амур да покори сърцето ти!

Представата ми за света отново се обърква!?!

Поглеждам те и виждам в теб мечта...!

Далече си, но сякаш твоя дъх усещам...

но, Не... изглежда туй е полъха на есента!

Защо, за Бога, не е пролет,

а ние с тебе да сме вятър и дъга...?

И пак... това натрапчиво усещане,

че ти си просто моята Мечта...

Как искам аз да изкрещя... Обичам Те...!

Че за света си просто капчица вода,

а за мене си Света в моята душа...

Как искам аз да изкрещя...

Това е Вик... на самота...!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

джуди (Гинка Любенова Косева)

2009-06-13T14:47:11+03:00

Колкото е по силно желанието ,толкова е и вероятността да се сбъдне!Дерзай!
evchet0 (Евдокия Иванова)

2009-05-20T15:46:45+03:00

Изкрещи го - така мечтата може да стане реална - поздрави
marivladi (Мариан Горанов)

2009-02-18T09:00:02+02:00

Благодаря Ви мили хора, за мен е истинско удоволствие, че ви е харесало!
Mariq_Vergova (Мария Вергова)

2009-02-17T23:03:07+02:00

Това е много, много добро! Поздрави!
synito (Станислава)

2009-02-17T22:14:52+02:00

Това е Вик... на самота...! Много хубаво.