Вик на самота
Как искам аз да изкрещя... Обичам Те...!
А ехото във твоите прегръдки да замлъкне!
И с музиката на Орфей и арфата на Аполон
под твоята тераса,
стрелата на Амур да покори сърцето ти!
Представата ми за света отново се обърква!?!
Поглеждам те и виждам в теб мечта...!
Далече си, но сякаш твоя дъх усещам...
но, Не... изглежда туй е полъха на есента!
Защо, за Бога, не е пролет,
а ние с тебе да сме вятър и дъга...?
И пак... това натрапчиво усещане,
че ти си просто моята Мечта...
Как искам аз да изкрещя... Обичам Те...!
Че за света си просто капчица вода,
а за мене си Света в моята душа...
Как искам аз да изкрещя...
Това е Вик... на самота...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариан Горанов Всички права запазени
