17 февр. 2009 г., 22:10

Вик на самота

1.5K 0 5

Как искам аз да изкрещя... Обичам Те...!

А ехото във твоите прегръдки да замлъкне!

И с музиката на Орфей и арфата на Аполон

под твоята тераса,

стрелата на Амур да покори сърцето ти!

Представата ми за света отново се обърква!?!

Поглеждам те и виждам в теб мечта...!

Далече си, но сякаш твоя дъх усещам...

но, Не... изглежда туй е полъха на есента!

Защо, за Бога, не е пролет,

а ние с тебе да сме вятър и дъга...?

И пак... това натрапчиво усещане,

че ти си просто моята Мечта...

Как искам аз да изкрещя... Обичам Те...!

Че за света си просто капчица вода,

а за мене си Света в моята душа...

Как искам аз да изкрещя...

 

    Това е Вик... на самота...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариан Горанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...