green_girl (Кристиана)
28 12
18 oct 2004, 15:29

Вик в нощта 

  Poesía
1452 0 4
В тази нощ, пълна със звезди,
ела при мен и пак ме прегърни.
Чуй моят зов и при мен се завърни,
ела сега и ме изслушай ти.

Споменът за теб пред мен трепти.
Аз знам сърцето ми вечно ще гори,
остани сега при мене до зори.
Подай ръка и нека обичта да полети.

Аз знам, че болката не спира да горчи,
но при мен ела и мой бъди.
Отпусни глава на моите гърди,
нека сърцето да говори, устата да мълчи.

Почувствай ме и пак ме докосни,
аз искам да изпия твоите сълзи.
Душата си ти давам, ти я запази,
нищичко не ни дели, ела ме целуни.

Сега ела и загубеното припомни,
аз ще бъда твоя, дори да загорчи ...
Потърси истината в моите очи ...
Ела сега и пак ме прегърни! 

В тази нощ на гаснещи звезди,
чуй моят зов и всичко ми прости.
Душата ме боли, за мен си всичко ти,
ела сега, а после си върви!

© Кристиана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми!Много истинско и чувствено!Браво!Има искра у теб!
  • Не съм чела по-великолепно стихотворение от това. Искрени поздравления! Много силно, много въздействащо, много истинско, много ме разплака
  • Прилича ми на текст за песен, но е хубаво.

  • Харесва ми.
Propuestas
: ??:??