6 jun 2007, 19:05  

Вик за песен 

  Poesía
689 0 3

 

Тази нощ, не е обикновена.

 

В къдриците и, тъмен облак лази.

 

Луната - в път лъчите си превръща,

по който вие своите талази,

мъглата на бушуващата есен.

  

И този миг, е песен.


А песента му - миг.

  

В мига, човекът е човечен.

  

Но то, е само миг.


Не, мит.


А вик -

за песен.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??