Тази нощ, не е обикновена.
В къдриците и, тъмен облак лази.
Луната - в път лъчите си превръща,
по който вие своите талази,
мъглата на бушуващата есен.
И този миг, е песен.
А песента му - миг.
В мига, човекът е човечен.
Но то, е само миг.
Не, мит.
А вик -
за песен.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены