23 abr 2012, 9:35  

Вина

  Poesía » Otra
646 0 4

прииска ми се
нейде да замина
дощя ми се далеч да е
на полюса
и като лудите
да съм без име
адреса си
изобщо да не помня
да ме завие
вятърът в канавката
да ме изпръскват
гумите на джипове
дъждът да ме размие
и светкавица
в пожари да превърне
мойте стихове

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за стиха, допадна ми!
  • хубаво, както ти умееш!
  • А може би трябват още два-три реда? Звучи, сякаш имаш още нещо да казваш, обаче е толкова хубавооооо, така познато чувство!
  • Силно като емоция и въздействие!
    Има и такива моменти...
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...