27 may 2009, 21:28

Вина

  Poesía
1.4K 0 31

 

                Вина

 

Насред любовните поля

ни мъчеше и глад, и жажда,

но ето, че страстта изтля

и вече разпилява сажди...

 

... под път, над път и кръстопът,

пристанища и коловози.

И колко черен е светът,

вина, за този, който носи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И под път , и над път - все виновни... Благодаря ти за прозрението, че вината е за този, който носи...Спасение си!
  • Вместо сърца любов присаждаш.
  • ...... под път, над път и кръстопът,
    пристанища и коловози...

    Винаги имаме нужда от някой над тях, от нещо освен тях... Тук и Сега!...от Съвест! Поздравявам те!

  • В къщата на поезията бяха поетите:

    Тania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
    darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
    Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
    Вил (Виолета Зашева)
    iseva (Юлиана Исева)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    smile1 (Валка )
    TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    Andromaha (Белла )
    vicmark (Виктор Атанасов)
    feia (Вилдан Сефер)
    Човек (Анна Станоева)
    Love (Ванина )
    face04 (Таня Кирилова)
    ananel (Нели Христова)
    azura_luna (Петя Цанева)
    voda (Елица Ангелова)
    lu4 (Мартина )
    Жулли (Юлия Димитрова)
    странница (Сеси )
    dar4e_to (Елопа Щурм Харпи)
    anahid (Анахид Чальовска)
    Елишка (Елица Стояновa)
    lips_of_angels (Емилия )
    maistora (Красимир Тенев)
    FRACLA (Мария Петрова-Йорданова)
    rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    Elpida (Надя Стефано)
    Звездичка (Яна Костова)
    fraulia (Васка Мадарова)

    П.П. Ваше Благородие Би благодари за височайшата визита, приятели!
  • ... пристанища... но дали пристани...?

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...