27.05.2009 г., 21:28

Вина

1.4K 0 31

 

                Вина

 

Насред любовните поля

ни мъчеше и глад, и жажда,

но ето, че страстта изтля

и вече разпилява сажди...

 

... под път, над път и кръстопът,

пристанища и коловози.

И колко черен е светът,

вина, за този, който носи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И под път , и над път - все виновни... Благодаря ти за прозрението, че вината е за този, който носи...Спасение си!
  • Вместо сърца любов присаждаш.
  • ...... под път, над път и кръстопът,
    пристанища и коловози...

    Винаги имаме нужда от някой над тях, от нещо освен тях... Тук и Сега!...от Съвест! Поздравявам те!

  • В къщата на поезията бяха поетите:

    Тania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
    darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
    Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
    Вил (Виолета Зашева)
    iseva (Юлиана Исева)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    smile1 (Валка )
    TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    Andromaha (Белла )
    vicmark (Виктор Атанасов)
    feia (Вилдан Сефер)
    Човек (Анна Станоева)
    Love (Ванина )
    face04 (Таня Кирилова)
    ananel (Нели Христова)
    azura_luna (Петя Цанева)
    voda (Елица Ангелова)
    lu4 (Мартина )
    Жулли (Юлия Димитрова)
    странница (Сеси )
    dar4e_to (Елопа Щурм Харпи)
    anahid (Анахид Чальовска)
    Елишка (Елица Стояновa)
    lips_of_angels (Емилия )
    maistora (Красимир Тенев)
    FRACLA (Мария Петрова-Йорданова)
    rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    Elpida (Надя Стефано)
    Звездичка (Яна Костова)
    fraulia (Васка Мадарова)

    П.П. Ваше Благородие Би благодари за височайшата визита, приятели!
  • ... пристанища... но дали пристани...?

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...