Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
27.05.2009 г., 21:28 ч.

Вина 

  Поезия
1205 0 31

 

                Вина

 

Насред любовните поля

ни мъчеше и глад, и жажда,

но ето, че страстта изтля

и вече разпилява сажди...

 

... под път, над път и кръстопът,

пристанища и коловози.

И колко черен е светът,

вина, за този, който носи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И под път , и над път - все виновни... Благодаря ти за прозрението, че вината е за този, който носи...Спасение си!
  • Вместо сърца любов присаждаш.
  • ...... под път, над път и кръстопът,
    пристанища и коловози...

    Винаги имаме нужда от някой над тях, от нещо освен тях... Тук и Сега!...от Съвест! Поздравявам те!

  • В къщата на поезията бяха поетите:

    Тania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
    darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
    Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
    Вил (Виолета Зашева)
    iseva (Юлиана Исева)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    smile1 (Валка )
    TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    Andromaha (Белла )
    vicmark (Виктор Атанасов)
    feia (Вилдан Сефер)
    Човек (Анна Станоева)
    Love (Ванина )
    face04 (Таня Кирилова)
    ananel (Нели Христова)
    azura_luna (Петя Цанева)
    voda (Елица Ангелова)
    lu4 (Мартина )
    Жулли (Юлия Димитрова)
    странница (Сеси )
    dar4e_to (Елопа Щурм Харпи)
    anahid (Анахид Чальовска)
    Елишка (Елица Стояновa)
    lips_of_angels (Емилия )
    maistora (Красимир Тенев)
    FRACLA (Мария Петрова-Йорданова)
    rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    Elpida (Надя Стефано)
    Звездичка (Яна Костова)
    fraulia (Васка Мадарова)

    П.П. Ваше Благородие Би благодари за височайшата визита, приятели!
  • ... пристанища... но дали пристани...?
  • Стегнато. С точните думи. Изпипано. Съвършенство. Ти.
  • Точно!
    Поздрави!
  • Вината...
  • И колко е точно...
    И колко е хубаво като не си засегнат от сажди...
    Привет!
  • Напълно единодушна съм с vicmark!
    !!!
  • Харесах, понякога черното и саждите са едно красиво назидание
  • Кратко и точно!
  • Дам...
  • С малко думи, а много неща казваш!
    Поздравления!
  • Рисуваш с черни сажди,но е красиво.Съпреживях я тази картина.Прегръдка за теб!
  • Ако използваш саждите за контур, може да стане съвсем светла картина! Кратко и ясно, Ваше благородие , и всичко сте казали!
  • Вината е като окова за душата... В усилието си да угодиш на хората,ти ставаш виновен и за техните грешки и е необходимо и тях да носиш на гърба си...И в един момент рухваш...
  • ...А спомените в нас ще избледняват.
    Това е тъжно,
    но си е така.
    Любов и огън
    винаги догарят.
    След огъня остава
    пепелта.

    Поздрав за споделеното и внушено!
  • Кратко, но въздействащо! Поздрави!
  • Още не съм си свалила розовите очила, не ми се гледат черни сажди, Бароне!
  • Поздрави, Бароне!!!
  • Въпрос на съвест... Страхотен стих, Бароне, удоволствието е мое.
  • На невинният също му е черен според мен... Те саждите са навсякъде!
  • !!!
    Човек може да сложи спомените си в раница и да я носи на гърба си-никога няма да я вижда,но те винаги ще му тежат!
    Много ми хареса!
  • Страстта понякога изтлява -
    остава пепел от жарава.
  • Болка, вина, любов... Поздравления, Ивайло!
  • !!! Както само ти го можеш!!! Поздрави, Бароне и реверанс от един рожденник
  • Хубаво казано...и вярно...и даже малко ми загорчава...натъжихте ме днес, Ваше Благородие, но благодаря!
  • Не бива да изтлее ни страстта,ни любовта,Иво.Поздрав!
  • Написал си го по много вълнуващ начин!С малко думи казваш истината за болката от любовта!Браво!
  • !
    Да... рисуван свят... със сажди...
Предложения
: ??:??