27 мая 2009 г., 21:28

Вина

1.4K 0 31

 

                Вина

 

Насред любовните поля

ни мъчеше и глад, и жажда,

но ето, че страстта изтля

и вече разпилява сажди...

 

... под път, над път и кръстопът,

пристанища и коловози.

И колко черен е светът,

вина, за този, който носи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И под път , и над път - все виновни... Благодаря ти за прозрението, че вината е за този, който носи...Спасение си!
  • Вместо сърца любов присаждаш.
  • ...... под път, над път и кръстопът,
    пристанища и коловози...

    Винаги имаме нужда от някой над тях, от нещо освен тях... Тук и Сега!...от Съвест! Поздравявам те!

  • В къщата на поезията бяха поетите:

    Тania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
    darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
    Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
    Вил (Виолета Зашева)
    iseva (Юлиана Исева)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    smile1 (Валка )
    TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    Andromaha (Белла )
    vicmark (Виктор Атанасов)
    feia (Вилдан Сефер)
    Човек (Анна Станоева)
    Love (Ванина )
    face04 (Таня Кирилова)
    ananel (Нели Христова)
    azura_luna (Петя Цанева)
    voda (Елица Ангелова)
    lu4 (Мартина )
    Жулли (Юлия Димитрова)
    странница (Сеси )
    dar4e_to (Елопа Щурм Харпи)
    anahid (Анахид Чальовска)
    Елишка (Елица Стояновa)
    lips_of_angels (Емилия )
    maistora (Красимир Тенев)
    FRACLA (Мария Петрова-Йорданова)
    rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    Elpida (Надя Стефано)
    Звездичка (Яна Костова)
    fraulia (Васка Мадарова)

    П.П. Ваше Благородие Би благодари за височайшата визита, приятели!
  • ... пристанища... но дали пристани...?

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...