Вина

27 nov 2010, 0:35

Poesía » Filosófica

406 0 1

ВИНА

Стига да искам,

ще съм тук

или там… някъде.

А може би вече

съм пропуснала мига?

Не мисля за нищо…

Не моля за нещо…

Все нищо и нещо

вървят за ръка.

Не мога да искам,

да търся,

да моля…

Ръката се свива в дланта.

Изритвам одеялото

и тръгвам отново…

Препъвам се…

Жалко…

Заключена врата.

Извървях пътя

напосоки…

и вече разбирам

и свойта вина!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

лъвче (Лъки)

2010-11-27T12:26:51+02:00

На където и да вървим,Съдбата винаги ни поставя на точното място и точното време,за да научим урока си!Поздрав!