Вина
ВИНА
Стига да искам,
ще съм тук
или там… някъде.
А може би вече
съм пропуснала мига?
Не мисля за нищо…
Не моля за нещо…
Все нищо и нещо
вървят за ръка.
Не мога да искам,
да търся,
да моля…
Ръката се свива в дланта.
Изритвам одеялото
и тръгвам отново…
Препъвам се…
Жалко…
Заключена врата.
Извървях пътя
напосоки…
и вече разбирам
и свойта вина!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Стефанова Всички права запазени
