27.11.2010 г., 0:35 ч.

Вина 

  Поезия » Философска
376 0 1

ВИНА

 

Стига да искам,

ще съм тук

или там… някъде.

А може би вече

съм пропуснала мига?

Не мисля за нищо…

Не моля за нещо…

Все нищо и нещо

вървят за ръка.

 

Не мога да искам,

да търся,

да моля…

Ръката се свива в дланта.

Изритвам одеялото

и тръгвам отново…

Препъвам се…

Жалко…

Заключена врата.

 

Извървях пътя

напосоки…

и вече разбирам

и свойта вина!!!

 

© Събина Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На където и да вървим,Съдбата винаги ни поставя на точното място и точното време,за да научим урока си!Поздрав!
Предложения
: ??:??