4 may 2016, 7:46

Вина

  Poesía » Otra
1.2K 0 6

Отворено е! Влезте, господа!

Днес ласките ми ще са ви подарък.

Днес черпя с късчета душа,

червилото е скъпо и гримът е ярък.

Не се страхувайте, не е капан

и нищо не желая във замяна,

не се присмивайте, не съм пияна

а просто… мъничко… съвсем отчаяна.

Разкайвам се, че не можах

греха към себе си с обич да изкупя

и знаете ли с колко страх

опитвам се съдбата да подкупя.

А тази скитница все си мълчи,

не знам, съвсем не знам дали ме чува,

не вярвам моят грях  да ù тежи.

Или е глуха, или се преструва?!

Отворено е! Влезте, господа!

Не бягайте! Промоцията продължава!

Вземете си поне от моята вина!

На грешниците никой не прощава.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълнува и провокира. Поздрави за красивото стихотворение!!!
  • Вълнуващо!Поздрави!
  • Благодаря ви!
  • Хубаво!
  • "Днес черпя с късчета душа,
    червилото е скъпо и гримът е ярък...
    Вземете си поне от моята вина!
    На грешниците никой не прощава."

    Тези изтръгнати от дъното на душата редове засядат в паметта. Те се оригиналната поетична арматура, на която здраво стъпва това много интересно стихотворение. Поздрав, Мая!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...