May 4, 2016, 7:46 AM

Вина

  Poetry » Other
1.2K 0 6

Отворено е! Влезте, господа!

Днес ласките ми ще са ви подарък.

Днес черпя с късчета душа,

червилото е скъпо и гримът е ярък.

Не се страхувайте, не е капан

и нищо не желая във замяна,

не се присмивайте, не съм пияна

а просто… мъничко… съвсем отчаяна.

Разкайвам се, че не можах

греха към себе си с обич да изкупя

и знаете ли с колко страх

опитвам се съдбата да подкупя.

А тази скитница все си мълчи,

не знам, съвсем не знам дали ме чува,

не вярвам моят грях  да ù тежи.

Или е глуха, или се преструва?!

Отворено е! Влезте, господа!

Не бягайте! Промоцията продължава!

Вземете си поне от моята вина!

На грешниците никой не прощава.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вълнува и провокира. Поздрави за красивото стихотворение!!!
  • Вълнуващо!Поздрави!
  • Благодаря ви!
  • Хубаво!
  • "Днес черпя с късчета душа,
    червилото е скъпо и гримът е ярък...
    Вземете си поне от моята вина!
    На грешниците никой не прощава."

    Тези изтръгнати от дъното на душата редове засядат в паметта. Те се оригиналната поетична арматура, на която здраво стъпва това много интересно стихотворение. Поздрав, Мая!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....