4.05.2016 г., 7:46

Вина

1.2K 0 6

Отворено е! Влезте, господа!

Днес ласките ми ще са ви подарък.

Днес черпя с късчета душа,

червилото е скъпо и гримът е ярък.

Не се страхувайте, не е капан

и нищо не желая във замяна,

не се присмивайте, не съм пияна

а просто… мъничко… съвсем отчаяна.

Разкайвам се, че не можах

греха към себе си с обич да изкупя

и знаете ли с колко страх

опитвам се съдбата да подкупя.

А тази скитница все си мълчи,

не знам, съвсем не знам дали ме чува,

не вярвам моят грях  да ù тежи.

Или е глуха, или се преструва?!

Отворено е! Влезте, господа!

Не бягайте! Промоцията продължава!

Вземете си поне от моята вина!

На грешниците никой не прощава.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълнува и провокира. Поздрави за красивото стихотворение!!!
  • Вълнуващо!Поздрави!
  • Благодаря ви!
  • Хубаво!
  • "Днес черпя с късчета душа,
    червилото е скъпо и гримът е ярък...
    Вземете си поне от моята вина!
    На грешниците никой не прощава."

    Тези изтръгнати от дъното на душата редове засядат в паметта. Те се оригиналната поетична арматура, на която здраво стъпва това много интересно стихотворение. Поздрав, Мая!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...