4.05.2016 г., 7:46

Вина

1.1K 0 6

Отворено е! Влезте, господа!

Днес ласките ми ще са ви подарък.

Днес черпя с късчета душа,

червилото е скъпо и гримът е ярък.

Не се страхувайте, не е капан

и нищо не желая във замяна,

не се присмивайте, не съм пияна

а просто… мъничко… съвсем отчаяна.

Разкайвам се, че не можах

греха към себе си с обич да изкупя

и знаете ли с колко страх

опитвам се съдбата да подкупя.

А тази скитница все си мълчи,

не знам, съвсем не знам дали ме чува,

не вярвам моят грях  да ù тежи.

Или е глуха, или се преструва?!

Отворено е! Влезте, господа!

Не бягайте! Промоцията продължава!

Вземете си поне от моята вина!

На грешниците никой не прощава.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълнува и провокира. Поздрави за красивото стихотворение!!!
  • Вълнуващо!Поздрави!
  • Благодаря ви!
  • Хубаво!
  • "Днес черпя с късчета душа,
    червилото е скъпо и гримът е ярък...
    Вземете си поне от моята вина!
    На грешниците никой не прощава."

    Тези изтръгнати от дъното на душата редове засядат в паметта. Те се оригиналната поетична арматура, на която здраво стъпва това много интересно стихотворение. Поздрав, Мая!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...