Винаги до мен

Вън слънце пече,

а мрак обхвана моето сърце.

Защо така се чувствам?

Защото носталгията почуква.

Тропа, блъска и бушува

като хала тя нахлува.

Спомени добри ми носи - 

за семейство и сестри;

но моите сълзи

като слънчеви лъчи

стоплят моите страни.

Аз ридая и няма как да го опровергая!

Тъгата ме налегна,

но трябва да се стегна.

Ще си дойда някой ден

и знам че всички ще са пак до мен!

Имам нужда да призная

и дори да се покая

майко, татко, сестро моя,

благодаря че ме направихте това,

което съм сега.