Винаги до мен
1K
0
0
Винаги до мен
Вън слънце пече,
а мрак обхвана моето сърце.
Защо така се чувствам?
Защото носталгията почуква.
Тропа, блъска и бушува
като хала тя нахлува.
Спомени добри ми носи -
за семейство и сестри;
но моите сълзи
като слънчеви лъчи
стоплят моите страни.
Аз ридая и няма как да го опровергая!
Тъгата ме налегна,
но трябва да се стегна.
Ще си дойда някой ден
и знам че всички ще са пак до мен!
Имам нужда да призная
и дори да се покая
майко, татко, сестро моя,
благодаря че ме направихте това,
което съм сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Марашева Всички права запазени
