Винаги до мен
1K
0
0
Винаги до мен
Вън слънце пече,
а мрак обхвана моето сърце.
Защо така се чувствам?
Защото носталгията почуква.
Тропа, блъска и бушува
като хала тя нахлува.
Спомени добри ми носи -
за семейство и сестри;
но моите сълзи
като слънчеви лъчи
стоплят моите страни.
Аз ридая и няма как да го опровергая!
Тъгата ме налегна,
но трябва да се стегна.
Ще си дойда някой ден
и знам че всички ще са пак до мен!
Имам нужда да призная
и дори да се покая
майко, татко, сестро моя,
благодаря че ме направихте това,
което съм сега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Марашева Все права защищены
