Обречена на самота...
ще скитам по черните пътища сам-сама...
Няма да разбивам вече куп сърца...
и няма да бягам при поредния...
Искам отдалече да го гледам...
и тихичко да си прошепвам...
колко много го обичам
и как можех преди на него да разчитам...
Знам... ще бъда винаги сама...
ще си страдам... ще си плача...
Като знам, че цял живот ще е така...
не искам даже напред да продължа...