17.10.2010 г., 20:56 ч.

Винаги сама 

  Поезия » Любовна
671 0 1

Обречена на самота...

ще скитам по черните пътища сам-сама...

Няма да разбивам вече куп сърца...

и няма да бягам при поредния...

 

Искам отдалече да го гледам...

и тихичко да си прошепвам...

колко много го обичам

и как можех преди на него да разчитам...

 

Знам... ще бъда винаги сама...

ще си страдам... ще си плача...

Като знам, че цял живот ще е така...

не искам даже напред да продължа...

© Пламена Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нищо не е вечно, Пламе.
    И никой мъж не заслужава толкова обреченост...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??