Дори хиляди пъти да ме раниш,
аз хиляди пъти ще ти простя,
обичам те и когато грешиш,
без теб съм като птица без крила,
обречена никога да не полети,
нямо небе в мечтите й да горчи.
Дори да мина през мрака на ада,
за теб в очите си слънце ще пазя,
оцеляла на нестинарска клада,
ще съм любов и когато мразя,
бели мостове в дните ще градя,
залеза в нов изгрев ще преродя.
Дори друга в очите ти да пирува
и душата ти с взлом да краде,
небе истинско ще ти нарисува,
единствено моето вярно сърце,
само то може до гроб да обича,
с пролет зима ледена да облича.
Дори ако денят ти прокърви,
а ти, от светска суета обладан,
разбереш късно, че лъжата боли,
и се събудиш до нея, но сам,
не се страхувай, мен погледни,
и ще видиш пак нашето преди.
Дори кален дъжд в теб да вали,
спомни си, че мен още ме има,
от твоите нощи и твоите дни,
като щедра и влюбена река,
с бяла целувка ще отмия калта,
начало ново ще бъдем аз и ти.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados