Дори хиляди пъти да ме раниш,

аз хиляди пъти ще ти простя,

обичам те и когато грешиш,

без теб съм като птица без крила,

обречена никога да не полети,

нямо небе в мечтите й да горчи.

Дори да мина през мрака на ада,

за теб в очите си слънце ще пазя,

оцеляла на нестинарска клада,

ще съм любов и когато мразя,

бели мостове в дните ще градя,

залеза в нов изгрев ще преродя.

Дори друга в очите ти да пирува

и душата ти с взлом да краде,

небе истинско ще ти нарисува,

единствено моето вярно сърце,

само то може до гроб да обича,

с пролет зима ледена да облича.

Дори ако денят ти прокърви,

а ти, от светска суета обладан,

разбереш късно, че лъжата боли,

и се събудиш до нея, но сам,

не се страхувай, мен погледни,

и ще видиш пак нашето преди.

Дори кален дъжд в теб да вали,

спомни си, че мен още ме има,

от твоите нощи и твоите дни,

като щедра и влюбена река,

с бяла целувка ще отмия калта,

начало ново ще бъдем аз и ти.