24 may 2015, 10:46

Винаги ще те обичам, Рики!

  Poesía » Otra
1.1K 0 9

Господи, защо не чу молбите ми?

Рики, папагалчето, е мъртво...

Пусти са без него дните,

без гласчето весело и звънко...

 

Рики, мъничък, така ми липсваш,

твоето другарче, Ани, също страда.

Толкова щастливи бяхме заедно,

всичко стана толкова внезапно...

 

Винаги ще те обичам, Рики!

Ще те помня, докато съм жива.

Мен дали ще спомня някой, мили,

с мъка, както тази е горчива?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много затрогващ стих!
    Поздравления!
  • Искрено ти благодаря за топлите думи и съчувствието, Леналеночка!
  • Благодаря ти, Венета за топлите думи. Съжалявам и за твоята загуба на овчарката. Досега не бях имала птица и не знаех колко силно мога да се привържа към това създание.
  • Познато чувство - наскоро загубих 16-годишната си немска овчарка...А в градината още стои надгробният камък на любимия ми сиамски котарак: "Липсваш ми, Мики!".
    Финалът на стихотворението ме докосна с истинността си - ние сега ги изпращаме достойно, жалим ги и ги помним, а донякога ще се намерили кой да изпрати така и нас - и да ни помни? Хамлетовски въпрос!
    Съжалявам за любимото папагалче! Нежни, облъхнати с обич и печал стихове си му посветила!
  • Ценя много твоето мнение, Елица, защото мисля, че си много талантлива.Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...