24.05.2015 г., 10:46

Винаги ще те обичам, Рики!

1.1K 0 9

Господи, защо не чу молбите ми?

Рики, папагалчето, е мъртво...

Пусти са без него дните,

без гласчето весело и звънко...

 

Рики, мъничък, така ми липсваш,

твоето другарче, Ани, също страда.

Толкова щастливи бяхме заедно,

всичко стана толкова внезапно...

 

Винаги ще те обичам, Рики!

Ще те помня, докато съм жива.

Мен дали ще спомня някой, мили,

с мъка, както тази е горчива?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Биразова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много затрогващ стих!
    Поздравления!
  • Искрено ти благодаря за топлите думи и съчувствието, Леналеночка!
  • Благодаря ти, Венета за топлите думи. Съжалявам и за твоята загуба на овчарката. Досега не бях имала птица и не знаех колко силно мога да се привържа към това създание.
  • Познато чувство - наскоро загубих 16-годишната си немска овчарка...А в градината още стои надгробният камък на любимия ми сиамски котарак: "Липсваш ми, Мики!".
    Финалът на стихотворението ме докосна с истинността си - ние сега ги изпращаме достойно, жалим ги и ги помним, а донякога ще се намерили кой да изпрати така и нас - и да ни помни? Хамлетовски въпрос!
    Съжалявам за любимото папагалче! Нежни, облъхнати с обич и печал стихове си му посветила!
  • Ценя много твоето мнение, Елица, защото мисля, че си много талантлива.Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...