Винаги ще я има Офелия
Запушено, небето тези дни
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.
Огромен камък, цяла канара;
зад него - пустота и влажна плесен.
И като ехо вие самота,
и като прилеп шумоли сърцето есенно.
Сърни пасат наоколо. С крила
повяват чудновати драконови птици.
Изпод водата в мене се вселява тя
с изсмукани от взиране зеници.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
