24.11.2012 г., 14:05 ч.

Винаги ще я има Офелия 

  Поезия » Друга
459 0 1

Запушено, небето тези дни
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.

Огромен камък, цяла канара;
зад него - пустота и влажна плесен.
И като ехо вие самота,
и като прилеп шумоли сърцето есенно.

Сърни пасат наоколо. С крила
повяват чудновати драконови птици.
Изпод водата в мене се вселява тя
с изсмукани от взиране зеници.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??