3 mar 2013, 15:21

"Вината е в тебе, Животе" 

  Poesía
503 0 5

Все тъй сърцето кърви. Вината е в тебе, Животе.
Колко дълбоко боли. Спомен ненужен до гроб е.


Спомен отеква в съня. Но сълзите трият се в ручей.
Небето разтваря деня. А извор неверен е моята участ.


И потъва светът ми разлистен. Не диша и сляпата младост.
От Теб съм сякаш орисан... Щом грешките нямат си давност.


А времето смело препуска. И още се чувствам самотен.
В душата ти, зная, е пусто. Но те отнасям в съня като спомен.


И пак сърцето боли. Защо, кажи ми, Животе?
Губя се в твоите дни. И пътят такъв без Любов е.







© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е иронията на съдбата.И след време пак земята ще се върти и всичко отново ще се повтаря!
  • Финалът!
    Толкова си прав...
  • Благодаря ви,Ниа и Дияна!А за мирогледа може би си права,Дияна!Ще се постарая да го променя!
  • Промени си мирогледа и любовта ще дойде.
  • Тъжно е без любов!Аз ти я пожелавам!
Propuestas
: ??:??