"Вината е в тебе, Животе"
Все тъй сърцето кърви. Вината е в тебе, Животе.
Колко дълбоко боли. Спомен ненужен до гроб е.
Спомен отеква в съня. Но сълзите трият се в ручей.
Небето разтваря деня. А извор неверен е моята участ.
И потъва светът ми разлистен. Не диша и сляпата младост.
От Теб съм сякаш орисан... Щом грешките нямат си давност.
А времето смело препуска. И още се чувствам самотен.
В душата ти, зная, е пусто. Но те отнасям в съня като спомен.
И пак сърцето боли. Защо, кажи ми, Животе?
Губя се в твоите дни. И пътят такъв без Любов е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
