17 oct 2021, 9:46

Винена история

  Poesía
576 0 0

 

Виното във бурето шепти,
иска да разкаже за лозята.
Как в горещи летни, знойни дни,
гроздовете зрееха в позлата. 

 

Шепне още, как за първи път
сокът му от сладост нежно лепне,
сякаш страсти в шепота му врат...
То четирдесет дена все ще шепне... 

 

После ще избистри свойта страст
и ще бъде истинска наслада.
Цвят рубинен вместо шепнещ глас,
в чашите кристални ще е клада... 

 

Виното не може да мълчи!
То ще ме целува и опива.
Ще усетя бриз, море, вълни...
После свобода и то красива... 

 

И ще стане чудо след това.
Аз ще заразказвам тишината.
Ще потъна в разказа... Мъгла...
Вкус на грозде с аромат на лято. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...