Oct 17, 2021, 9:46 AM

Винена история

  Poetry
578 0 0

 

Виното във бурето шепти,
иска да разкаже за лозята.
Как в горещи летни, знойни дни,
гроздовете зрееха в позлата. 

 

Шепне още, как за първи път
сокът му от сладост нежно лепне,
сякаш страсти в шепота му врат...
То четирдесет дена все ще шепне... 

 

После ще избистри свойта страст
и ще бъде истинска наслада.
Цвят рубинен вместо шепнещ глас,
в чашите кристални ще е клада... 

 

Виното не може да мълчи!
То ще ме целува и опива.
Ще усетя бриз, море, вълни...
После свобода и то красива... 

 

И ще стане чудо след това.
Аз ще заразказвам тишината.
Ще потъна в разказа... Мъгла...
Вкус на грозде с аромат на лято. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...