Виното във бурето шепти,
иска да разкаже за лозята.
Как в горещи летни, знойни дни,
гроздовете зрееха в позлата. 

Шепне още, как за първи път
сокът му от сладост нежно лепне,
сякаш страсти в шепота му врат...
То четирдесет дена все ще шепне... 

После ще избистри свойта страст
и ще бъде истинска наслада.
Цвят рубинен вместо шепнещ глас,
в чашите кристални ще е клада... 

Виното не може да мълчи!
То ще ме целува и опива.
Ще усетя бриз, море, вълни...
После свобода и то красива... 

И ще стане чудо след това.
Аз ще заразказвам тишината.
Ще потъна в разказа... Мъгла...
Вкус на грозде с аромат на лято.