15 jul 2008, 22:29

Вино 

  Poesía » Otra
674 0 9
Тая древна отрова на шега
във душата се влива.
Тя откликва.
Събужда се. Вече е жива.
И разливат се бавно,
на глътки, доброто и злото
и се стапят в дълбоката,
весела плът на окото.
После - нищо. Танцуваш на
старата вещица с шала.
Смучеш сухата гръд на жена
под оплюто от сласт одеяло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??