Вино
Тая древна отрова на шега
във душата се влива.
Тя откликва.
Събужда се. Вече е жива.
И разливат се бавно,
на глътки, доброто и злото
и се стапят в дълбоката,
весела плът на окото.
После - нищо. Танцуваш на
старата вещица с шала.
Смучеш сухата гръд на жена
под оплюто от сласт одеяло.
И потъваш в дълбокото дъно,
което леглото предлага,
за да може на пръсти, в съня ти,
душата от теб да избяга.
Да отплува нагоре,
където е чисто и синьо.
Ти събуждаш се празен и сам.
И наливаш във чашата вино.
във душата се влива.
Тя откликва.
Събужда се. Вече е жива.
И разливат се бавно,
на глътки, доброто и злото
и се стапят в дълбоката,
весела плът на окото.
После - нищо. Танцуваш на
старата вещица с шала.
Смучеш сухата гръд на жена
под оплюто от сласт одеяло.
И потъваш в дълбокото дъно,
което леглото предлага,
за да може на пръсти, в съня ти,
душата от теб да избяга.
Да отплува нагоре,
където е чисто и синьо.
Ти събуждаш се празен и сам.
И наливаш във чашата вино.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
