ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
15 июл. 2008 г., 22:29

Вино 

  Поэзия » Другая
561 0 9
Тая древна отрова на шега
във душата се влива.
Тя откликва.
Събужда се. Вече е жива.
И разливат се бавно,
на глътки, доброто и злото
и се стапят в дълбоката,
весела плът на окото.
После - нищо. Танцуваш на
старата вещица с шала.
Смучеш сухата гръд на жена
под оплюто от сласт одеяло.
И потъваш в дълбокото дъно,
което леглото предлага,
за да може на пръсти, в съня ти,
душата от теб да избяга.
Да отплува нагоре,
където е чисто и синьо.
Ти събуждаш се празен и сам.
И наливаш във чашата вино.

© Ивайло Цанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??