Вино от арония
Последната бутилка е от мен!
Ей тъй, защото ти ме предизвика!
Защото ти със гневния си ген
пося раздорите, в пашкул увити!
Изпърво мислех си, че съм добра
и мога да пробия всяка броня,
с която ме пристягаш. Ама на!
По-слаба съм от вино от арония!
Усетих как ме грабна яростта,
безумно пожелах да я откъсна
и втори ник създадох с мисълта
да изолирам разрушителната същност.
Опитах се да се освободя!
Изпратих този ник да се сражава
за наранената ми свобода
и гордостта, жадуваща за слава!
Клонираният ник не бе добър
достатъчно да бъде непреклонен.
И той показа, че е слаб и мой,
люлеещ се между вода и огън.
Тогава аз - какво? С един замах
показах, че не съм се променила;
със вино от арония поя
онуй коварно зло, що в мене крия!
Нe знаеш ли, че всъщност слабостта
и безлюбовността са ме превзели?
Ще се смилиш ли, след като разбра,
че водя битката основно в себе си?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
