20 mar 2012, 16:26

Вино за оплаквачите

  Poesía
893 0 8

Не се завързах - луд за връзване - за пръстен.

Духът ми в клетка и калъп не се побира.

Във друго време съм се раждал и некръстен,

не се научих да се кланям на кумири.

 

Не се закичих елегантно с чужда слава.

Към допира на скъп метал съм алергичен.

Макар като стомана сам да се калявах,

не ме търсете в таблици периодични.


Не влязох в образ, както казват, нито в роля.

И прекроявам в рими делника си скучен.

Девойки мили - тънкостволите тополи,

от малък да обичам мама ме научи.


"По стъпките ми редом никне жълта злоба..."

Да никне! Нека я берат сеячите.

И зине ли пред мене (неизбежен) гроба,

със вино почерпете мойте оплаквачи...














 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...