Вино за оплаквачите
Не се завързах - луд за връзване - за пръстен.
Духът ми в клетка и калъп не се побира.
Във друго време съм се раждал и некръстен,
не се научих да се кланям на кумири.
Не се закичих елегантно с чужда слава.
Към допира на скъп метал съм алергичен.
Макар като стомана сам да се калявах,
не ме търсете в таблици периодични.
Не влязох в образ, както казват, нито в роля.
И прекроявам в рими делника си скучен.
Девойки мили - тънкостволите тополи,
от малък да обичам мама ме научи.
"По стъпките ми редом никне жълта злоба..."
Да никне! Нека я берат сеячите.
И зине ли пред мене (неизбежен) гроба,
със вино почерпете мойте оплаквачи...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Поздрави!!!
