7 feb 2017, 10:18

Виновна, гневна, жива

1.1K 3 17

 

 

           Виновна, гневна, жива

           
 

Виновна съм – че в този свят разлюшкан,

несигурен, коварен и студен,

в живот безсмислен –  детска катерушка,

пързаляща надолу моя ден,

в борба за нещо, дето все ми бяга,

и в блян по други толкова неща,

свинкс същ – когато гняв душата стяга,

сляп сън – когато страшна е нощта,

без спомени – убити из засада,

без пориви – потъпкани в калта,

от подлостта дочакала награда,

на низостта постигнала целта,

с очи, обръгнали на страшни гледки,

с уста, пресъхнала от клевети,

и с памет зла, продънена решетка,

цедяща само гадости, лъжи,

с потаен мозък – обигран и дързък,

и със съдба на уличен злодей –

аз още дишам, да живея бързам

и чакам пролетния чичопей.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Владимир
  • Харесах!
  • Благодаря, Веси! Честно казано, много се съмнявах... не обичам негативистичните нагласи, светъл и благодарен на естеството човек съм. Сигурно дългата зима е виновна Зимата и още нещо Но - никое зло не е вечно - ей чичопеите вече дойдоха!
  • Много истини в един оригинален и въздействащ стих! Силни аплодисменти!
  • В днешното забързано, нервно, намръщено и зло време не е трудно да се разпознаем като виновни, гневни и жадни за по-добър живот...за съжаление Благодаря ти, Лина!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...