Виновна, гневна, жива
Виновна, гневна, жива
Виновна съм – че в този свят разлюшкан,
несигурен, коварен и студен,
в живот безсмислен – детска катерушка,
пързаляща надолу моя ден,
в борба за нещо, дето все ми бяга,
и в блян по други толкова неща,
свинкс същ – когато гняв душата стяга,
сляп сън – когато страшна е нощта,
без спомени – убити из засада,
без пориви – потъпкани в калта,
от подлостта дочакала награда,
на низостта постигнала целта,
с очи, обръгнали на страшни гледки,
с уста, пресъхнала от клевети,
и с памет зла, продънена решетка,
цедяща само гадости, лъжи,
с потаен мозък – обигран и дързък,
и със съдба на уличен злодей –
аз още дишам, да живея бързам
и чакам пролетния чичопей.
© Венета All rights reserved.
