Виновна съм

Лъжеш ли ме, дяволе проклети?

Мамиш ли сърцето ми с кафявите очи?

Ще ме пратиш ли към пъкъла с ярост бясна

или са искрени твоите мъжки сълзи?

Между буйна страст, лудост и скандали

буташ ме и цялата кървя.

После пиеш кръвта ми със целувки.

Луд ли си? Мразя се! Ще ти простя!

Цялата в сълзи те обичам, 

галят ме нежно твоите груби ръце,

до гърдите си силно ме притискаш, 

целуваш размазания грим по разплаканото ми лице.

Поредна криза... задух... от любов.

Знам, че правиш последно усилие...

Чакаш да избера между тебе и него,

а аз безгласна се давя в сълзите на моето безсилие.