Изгубени, в кръгове.
Въртим се и няма
в миналото връщане,
ни светло бъдеще пред нас.
Пляс, пляс,
като риба на сухо,
отнемат ни утрото,
а ние смирено казваме " да".
В състояние полусънно –
ни риба, ни рак,
да ни осъдят е тъй лесно.
– Не хора, а брак!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados