Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
16.12.2017 г., 21:46 ч.

Виновни 

  Поезия
406 4 13

Изгубени, в кръгове. 

Въртим се и няма

в миналото връщане, 

ни светло бъдеще пред нас. 

Пляс, пляс, 

като риба на сухо, 

отнемат ни утрото, 

а ние смирено казваме " да". 

 

 

В състояние полусънно –

ни риба, ни рак, 

да ни осъдят е тъй лесно. 

– Не хора, а брак! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??