Виновни сме
Не ще преборят чистото сърце
хитросплéтенията на Лъжата.
Една те имат неизменна цел –
погубване изцяло на душата.
Дарена всекиму в света от Бог,
безсмъртна тя е, ала уязвима.
Не е разменна стока и залог
за почести с непогрешимост мнима.
Не чакайте от него благодат,
отказвайки дела горчив на кръста.
В какво би се превърнал този свят,
предвождан от слепци с недостиг в ръста?
Смирете в мислите си гордостта,
от кал направени, на кал ще станем.
Не се страхувайте да кажете: Греша!
Виновен съм и слаб, непостоянен.
Отстъпвам и приспивам съвестта
с измислени от дявола химери.
И оправдавам своята вина,
щом сламката в око на друг намеря.
Свободната си воля – дар от Бог,
използвам за разчистване на сметки,
честолюбив, злопаметен и строг
към чужди грехове, а през решетки
пресявам ефимерния си дял –
защо, о Боже, мъки са потребни!
Стори ми чудо тук или без жал
отказвам се от вярата си в Тебе.
И ултиматуми без свян редя,
очаквам да се срещна с Божеството.
И от скала да скоча, ще летя,
щом някой ме превежда през живота.
Но чудесата Му не са похвала, дар
и почест за заслужени достойнства,
а утешителен и направляващ фар
пред бъдни трудности и безпокойства.
Не сме донесли нищо в този свят.
Що имаме, дарено е от Него.
Дали в колиба сме или в палат,
за Него равни сме и сме потребни.
Единствен Той е в право да реши
какво да дава и какво да вземе:
"Върви сега и вече не греши!*
Прости на друг и ще ти е простено**!"
12.10.2019
* Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус й рече: Жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: Никой, Господи! Иисус й рече: И Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши".
"Евангелие от Иоана".
** Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. (Мат. 6:14-15)
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
На теб също.
-
Казала си всичко, което си чувствала. Всеки ще разбере според потребностите си... Душата ти ми е близка. Лека и светла нощ ти желая!
-
Написала съм това, в което вярвам. Не задължавам никого да го смята за последна инстанция. Всеки е свободен да вярва или не. Опитвала съм се да се придържам към това, което съм научила, доколкото е по силите ми да го проумея. На мен ми помага, може да помогне и на някой друг. Но това категорично заявление от твоя страна ме смущава. Дали съм казала всичко, все пак? Може би има нужда от още разяснения?
-
Толкова силен стих, Мария!
След него не ми се философства никак... Ще помълча доволно и пълно и нищо друго няма да прочета, нито да напиша! -
Благодаря, Деница, за хубавите думи.
-
Ако някой е направил нещо лошо-то това е, защото е в човешките възможности да направи стореното и ние като човеци сме длъжни да приемем грешките, простим и забравим , за да сме пълноценни и щастливи. Темата е много широка, интересна, а ти пишеш много добре.
-
Да, трудно е, Мариана. Не трябва да ни се налага. Трябва да е наше вътрешно убеждение. И съзнанието за собствената ни слабост и грешност помага да простим на другия и да очакваме прошка и ние. Прощавайки, преставаме да изпитваме неприязън, омраза и други отрицателни емоции. Благодаря, Деница. Разбира се, че всеки има право на мнение. Аз само се опитвам да споделя това, което аз лично съм изпитала. А дали важи и за другите, е друг въпрос.
-
На мен ми харесва.
По темата всеки има право на мнение, но е написано много добре и те поздравявам. -
Лесно е да си щедър и благороден, когато си щастлив. Трудно е да проявиш състрадание, когато ти самият си уязвен и нещастен. По-често прощаваме на себе си, също често, на тези, които са около нас, на близките си, по-рядко на тези, които не познаваме, а най-трудно - на тези, които считаме за врагове. Смъртните грехове са седем, а прегрешенията са много и най-различни видове, но ние някак се фиксираме само на определен тип грехове, а другото го смятаме за нищо. Бог знае по-добре от нас кое е полезно за спасението на душите ни и тези на близките ни. Ние само можем да се опитваме да живеем според заповедите му и да не се поддаваме на отрицателните си емоции. И да, да вършим добри дела, защото вярата е действена, не е декларативна и без добри дела е нищо. Образът на Бог в нас е нашата съвест и ако тя мълчи, значи сме се отдалечили от Бог. Благодаря, Мариана.
-
Ами тая дъвка не знам докога ще я предъвкваме, Пепи. Явно не си прочела добре стихотворението. Имаме свободна воля за някои неща, но нямаме власт над живота и смъртта, защото не сме богове. Защото сме слаби и грешни и не знаем всичко, за разлика от Него. "В какво би се превърнал този свят, предвождан от слепци с недостиг в ръста?" Ние и без неограничена власт правим сума ти пакости и се самоунищожаваме, а ако можехме да вършим и решаваме всичко, нямаше да оцелеем и пет минути. Представи си, че можехме да решаваме кой да живее и кой да умре – каква вакханалия и "правосъдие", и "връзкарство" щеше да настане. Това не противоречи на свободната воля. Имаме свободата как да реагираме на естествените си ограничения. Дали ще се озлобим или ще приемем фактите.Извинявай, Стойчо, че включих и теб сред виновните. Ти си безгрешен.
-
Когато проповядваш нещо: прави го от първо лице, единствено число.
Ботев не казва,"ние", Левски също.А Мария Димитрова включвала и... себе си! -
Щом Той единствен в правото е да решава
какво да взима и какво да дава -
вината в него си остава!
По презумпция всеки е невинен до доказване на противното! -
Защото включвам и себе си в числото на виновните, Стойчо. Гледах едно предаване с изказване срещу Доналд Тръмп от някакъв интелектуалец, не помня кой беше. Той се изрази доста грубо за Президента на САЩ. Беше нещо, свързано с опазването на границата с Мексико. Попитах останалите, които слушаха с мен, как е посмял този човек да критикува, и то така нелицеприятно и нещадящо собствения си президент и не се ли страхува, че може да го "санкционират". Отговориха ми, че всъщност той няма него предвид, говори на принципа "казвам ти дъще, сещай се, снахо" и че Доналд Тръмп го знае, освен това Америка се смята за демократична държава със свобода на словото. Но аз си мисля, че дори и ако имаш предвид някого другиго, когато говориш по този начин, няма как да не говориш и от свое име и за себе си или за човека, когото споменаваш. То просто се промъква, изтръгнато от подсъзнанието ти. Затова е в множествено число, защото и аз съм виновна.
-
Но защо в мн.ч.?
Всеки сам си носи кръста. -
В "хитросплетенията" ударението е на второто Е.
-
Благодаря за "Любими".
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
