12.10.2019 г., 10:23

Виновни сме

764 2 16

Не ще преборят чистото сърце

хитросплéтенията на Лъжата.

Една те имат неизменна цел –

погубване изцяло на душата.

 

Дарена всекиму в света от Бог,

безсмъртна тя е, ала уязвима.

Не е разменна стока и залог

за почести с непогрешимост мнима.

 

Не чакайте от него благодат,

отказвайки дела горчив на кръста.

В какво би се превърнал този свят,

предвождан от слепци с недостиг в ръста?

 

Смирете в мислите си гордостта,

от кал направени, на кал ще станем.

Не се страхувайте да кажете: Греша!

Виновен съм и слаб, непостоянен.

 

Отстъпвам и приспивам съвестта

с измислени от дявола химери.

И оправдавам своята вина,

щом сламката в око на друг намеря.

 

Свободната си воля – дар от Бог,

използвам за разчистване на сметки,

честолюбив, злопаметен и строг

към чужди грехове, а през решетки

 

пресявам ефимерния си дял –

защо, о Боже, мъки са потребни!

Стори ми чудо тук или без жал

отказвам се от вярата си в Тебе.

 

И ултиматуми без свян редя,

очаквам да се срещна с Божеството.

И от скала да скоча, ще летя,

щом някой ме превежда през живота.

 

Но чудесата Му не са похвала, дар

и почест за заслужени достойнства,

а утешителен и направляващ фар

пред бъдни трудности и безпокойства.

 

Не сме донесли нищо в този свят.

Що имаме, дарено е от Него.

Дали в колиба сме или в палат,

за Него равни сме и сме потребни.

 

Единствен Той е в право да реши

какво да дава и  какво да вземе:

"Върви сега и вече не греши!*

Прости на друг и ще ти е простено**!"

 

 

12.10.2019

 


* Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус й рече: Жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: Никой, Господи! Иисус й рече: И Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши".

"Евангелие от Иоана".

** Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. (Мат. 6:14-15)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На теб също.
  • Казала си всичко, което си чувствала. Всеки ще разбере според потребностите си... Душата ти ми е близка. Лека и светла нощ ти желая!
  • Написала съм това, в което вярвам. Не задължавам никого да го смята за последна инстанция. Всеки е свободен да вярва или не. Опитвала съм се да се придържам към това, което съм научила, доколкото е по силите ми да го проумея. На мен ми помага, може да помогне и на някой друг. Но това категорично заявление от твоя страна ме смущава. Дали съм казала всичко, все пак? Може би има нужда от още разяснения?
  • Толкова силен стих, Мария!
    След него не ми се философства никак... Ще помълча доволно и пълно и нищо друго няма да прочета, нито да напиша!
  • Благодаря, Деница, за хубавите думи.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...