12.10.2019 г., 10:23

Виновни сме

768 2 16

Не ще преборят чистото сърце

хитросплéтенията на Лъжата.

Една те имат неизменна цел –

погубване изцяло на душата.

 

Дарена всекиму в света от Бог,

безсмъртна тя е, ала уязвима.

Не е разменна стока и залог

за почести с непогрешимост мнима.

 

Не чакайте от него благодат,

отказвайки дела горчив на кръста.

В какво би се превърнал този свят,

предвождан от слепци с недостиг в ръста?

 

Смирете в мислите си гордостта,

от кал направени, на кал ще станем.

Не се страхувайте да кажете: Греша!

Виновен съм и слаб, непостоянен.

 

Отстъпвам и приспивам съвестта

с измислени от дявола химери.

И оправдавам своята вина,

щом сламката в око на друг намеря.

 

Свободната си воля – дар от Бог,

използвам за разчистване на сметки,

честолюбив, злопаметен и строг

към чужди грехове, а през решетки

 

пресявам ефимерния си дял –

защо, о Боже, мъки са потребни!

Стори ми чудо тук или без жал

отказвам се от вярата си в Тебе.

 

И ултиматуми без свян редя,

очаквам да се срещна с Божеството.

И от скала да скоча, ще летя,

щом някой ме превежда през живота.

 

Но чудесата Му не са похвала, дар

и почест за заслужени достойнства,

а утешителен и направляващ фар

пред бъдни трудности и безпокойства.

 

Не сме донесли нищо в този свят.

Що имаме, дарено е от Него.

Дали в колиба сме или в палат,

за Него равни сме и сме потребни.

 

Единствен Той е в право да реши

какво да дава и  какво да вземе:

"Върви сега и вече не греши!*

Прости на друг и ще ти е простено**!"

 

 

12.10.2019

 


* Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус й рече: Жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: Никой, Господи! Иисус й рече: И Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши".

"Евангелие от Иоана".

** Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. (Мат. 6:14-15)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На теб също.
  • Казала си всичко, което си чувствала. Всеки ще разбере според потребностите си... Душата ти ми е близка. Лека и светла нощ ти желая!
  • Написала съм това, в което вярвам. Не задължавам никого да го смята за последна инстанция. Всеки е свободен да вярва или не. Опитвала съм се да се придържам към това, което съм научила, доколкото е по силите ми да го проумея. На мен ми помага, може да помогне и на някой друг. Но това категорично заявление от твоя страна ме смущава. Дали съм казала всичко, все пак? Може би има нужда от още разяснения?
  • Толкова силен стих, Мария!
    След него не ми се философства никак... Ще помълча доволно и пълно и нищо друго няма да прочета, нито да напиша!
  • Благодаря, Деница, за хубавите думи.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....