13 ene 2009, 11:22

Виртуална любов III 

  Poesía
842 0 10

Със последните сили

на своята слабост

всеки път се заричах,

че това писмо е за сбогом.

И  всеки път се отричах

от мислите си свирепо.

Не успях да смиря ръцете си

след толкова писане.

Все още сърбят ме пръстите

и всяка нощ лъкатуша

през средата на виртуалното.

И какво, че живееш далече,

щом сърцето ми е при теб?!

Вече не искам да знам

какво ни е писано, защото

всичко се случва въпреки нас.

Не изключвай системата -

двеста и двайсет волта в мене горят.

Ако две крачки пристъпя,

ще взривя интернет.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??