Виртуална любов III
Със последните сили
на своята слабост
всеки път се заричах,
че това писмо е за сбогом.
И всеки път се отричах
от мислите си свирепо.
Не успях да смиря ръцете си
след толкова писане.
Все още сърбят ме пръстите
и всяка нощ лъкатуша
през средата на виртуалното.
И какво, че живееш далече,
щом сърцето ми е при теб?!
Вече не искам да знам
какво ни е писано, защото
всичко се случва въпреки нас.
Не изключвай системата -
двеста и двайсет волта в мене горят.
Ако две крачки пристъпя,
ще взривя интернет.
© Здравка Бонева All rights reserved.
