7 sept 2021, 21:03

Виртуална (не)реалност

  Poesía
733 1 2

Колко време ще е нужно,

ясно за да разберем,

че във мрежи виртуални

здраво щом се оплетем,

ще пропуснем във живота

много хубави неща,

покрай нас,уви,ще мине

истинската красота!

 

Че от снимките е трудно

всичко да си проличи,

тъй различно е, когато

е пред нашите очи...

Тъй различно е, когато

хубавото е в натура

и не трябва да усещаш

мишка и клавиатура.

 

А и с поглед щом докоснеш

нежно, мило любовта си

и ръцете щом вплетете,

устните в целувки страстни,

и компютър извънземен

няма как да ги копира-

нежността и топлината,

красотата и ефира...

 

Но не съм против прогреса-

всеки днес компютър има,

да сме в мрежи социални,

полза е неоспорима!

Просто мярката е важна...

Нека убедим децата,

и без "джаджите" модерни

интересна е играта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...