7.09.2021 г., 21:03

Виртуална (не)реалност

731 1 2

Колко време ще е нужно,

ясно за да разберем,

че във мрежи виртуални

здраво щом се оплетем,

ще пропуснем във живота

много хубави неща,

покрай нас,уви,ще мине

истинската красота!

 

Че от снимките е трудно

всичко да си проличи,

тъй различно е, когато

е пред нашите очи...

Тъй различно е, когато

хубавото е в натура

и не трябва да усещаш

мишка и клавиатура.

 

А и с поглед щом докоснеш

нежно, мило любовта си

и ръцете щом вплетете,

устните в целувки страстни,

и компютър извънземен

няма как да ги копира-

нежността и топлината,

красотата и ефира...

 

Но не съм против прогреса-

всеки днес компютър има,

да сме в мрежи социални,

полза е неоспорима!

Просто мярката е важна...

Нека убедим децата,

и без "джаджите" модерни

интересна е играта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Симеонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...