30 jun 2006, 13:47

Виртуална Среща

  Poesía
1.3K 0 1

На “спасителка”

        от Варна

 

         ВИРТУАЛНА СРЕЩА

 

В греховният и късен нощен час

безумно се вторачих във екранът син,

очаквайки спасение, в захлас,

в тишината да не бъда днес един.

 

Усмихна се небето - сладък звън

внесе радост в тъжната душа:

вълни на страсти идваха отвън.

Във виртуала реших да отпраша.

 

По пътят срещнаха се младостта

и старик, с душата на младеж.

Потънах във вълните на страстта,

любовни, и изпълнен със копнеж.

 

Душата литна, но тялото остана;

старикът младост да настигне не успя.

Копнеж за младост отново ме обхвана,

а синият екран, бездушен, занемя.

 

                         Бургас,10.07.2005 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киреза Стирянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви мили дами че се потрудихте да прочетете
    нескопосаните ми драсканици!!!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....